В ромската общност върви процес на модернизация и основният двигател за това е безспорно образованието. Това сочи анализът на министъра на образованието и науката
Красимир Вълчев, който участва в онлайн конференция след данните на “Тръст за социална алтернатива". За 3 години министерството е успяло да разшири с 2,5% обхвата на тези деца в системата.
Тенденцията вече е отпадането на ромите от училищната система да се случва на по-късен етап. За 14- годишните процентът на приобщените ученици е увеличен от 92 на 95%.
А от 92,6% на 94% е увеличен обхватът на 15-годишните, при 17-годишните обхватът е 88%. Средният брой години, в които децата учат, се повишава с 0,3%, което според министъра е в резултат на работата за привличане на децата в училище, в която участват много институции.
Усилията са били фокусирани върху това не просто те да бъдат записани в училище, а редовно да посещават часовете Затова и данните сочат убедителен резултат - с основно образование вече са 43,2 вместо 36,2% от ромите, а нарастването на тези с диплома за средно е до 22,7% спрямо 13,5% през 2011 г. Според отчетите и на социалното министерство през последните години осезателно расте делът на върнатите в училище деца, макар че сега COVID кризата е сложила на пауза на процесите по включване на ромските ученици.
"След пандемията България трябва да продължи с тази целенасочена и ежедневна политика на работа по включването на всяко дете, защото ефектите в образованието са с дълъг хоризонт", категоричен е
Красимир Вълчев.
"Днес около 2/3 от тези ученици не успяват да завършат средното си образование. “Ако успеем да свалим техния процент на 10 или на 15%, България ще бъде една от трите страни с най-нисък процент на преждевременно отпадналите от училище" - тази амбициозна цел назова Вълчев.
Доходите на домакинствата от общността също са се увеличили. Установена е пряка връзка между по-високото ниво на образованието и парите, с които разполагат семействата.
Днес около 2/3 от учениците от ромските малцинства не успяват да завършат средното си образование. “Ако успеем да свалим техния процент на 10 или на 15%, България ще бъде една от трите страни с най-нисък процент на преждевременно отпадналите от училище" - тази амбициозна цел назова Вълчев. И тъй като изследванията са категорични за връзката между възможно най-ранния обхват и успеваемостта на младежите, той е на мнение, че през следващите 2 или 4 години може да си позволим да премахнем таксите в детските градини и това трябва да е една от политиките на България. Защото децата, включени в предучилищното образование, “по-често завършват средно образование, по-често придобиват професионална квалификация, пригодни са за пазара на труда и са подготвени да водят щастлив и смислен живот", обяснява министър Вълчев.
"Ако имаме 20% изключени от образователната система, ще имаме и 20% изключени от обществото и никой от нас няма да има усещането, че живее в хармонично общество. Този колективен интерес трябва да се разбере. Такава политика предполага ангажираност и на най-високо политическо ниво. Предлага по вертикала на всички институции да бъде наредено, че това е важно. За съжаление, отстъпихме от това през последната година заради пандемията. До миналата година постоянно напрягахме структурите да работят - и на МВР, и на регионалните управления на образованието, и на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, общините. Основната армия си остават учителите. Разчитахме на учителите за обхождането и за ежедневната посещаемост. Учителите са най-много като брой, но сами не могат. Трябва да бъдат подкрепени и неправителствените организации.