Митко Трендафилов е истинска легенда на Нефтохимик и може би най-обичаният фут­болист в историята на клуба. Той е посветил повече от 16 години от живота си на "шейхо­вете", като преди две години с гол на 41-го­дишния тогава футболист "нафтата" се вър­на в професионалния футбол. И в момента той продължава да работи в любимия си клуб, където е главен селекционер. С Трен­дафилов говорим непосредствено след като бургазлии спечелиха промоция за елита.

Г-н Трендафилов, честито завръщане в елита. Празнувахте ли с отбора след по­бедата в Шумен?

Имаше обаче един период по вре­ме на първенството, в който не знаеше дори дали Нефтохимик ще продължи участието си в "Б" група....

Вие сте главен селекционер в Неф­тохимик. Какви фут­болисти ще търсите, за да бъде отборът равностоен и в ели­та?

Към българи или чужденци ще се ор­иентирате?

Има ли опасност Нефтохимик да не изглежда добре в първенството?

Преди две годи­ни с ваш гол като футболист на баража Нефтохимик се върна в "Б" група. Как се чувстваше футбо­лист, изминал вашия път, във "В" група?

Догодина в елита ще има два отбора от Бургас...

Преди година и половина бяхте съкратен като гла­вен селекционер на Нефтохимик. За­боля ли ви?

- Безспорно. Нека не звучи претенциоз­но, но по това време Левски и ЦСКА се равняваха по нас. Те идваха в Бургас с единствената мисъл да паднат с по-малка разлика. В продъл­жение на поне 3-4 го­дини ние бяхме най-добрият отбор в Бъл­гария - като стил, ка­то футбол. Ние дикту­вахме модата. Бяхме страхотен колектив, едно цяло. Всички играчи бяхме семейни приятели, уважавахме се страхотно. Мога да ви кажа, че поне 6-7 от нас получаваха много по-примамливи фи­нансови предложения от други клубове, но останахме верни на Нефтохимик. Правех­ме го заради хората, които пълнеха ста­диона. Нефтохимик е играл пред препълне­ни трибуни, дори сре­щу последния в кла­сирането. Това показ­ва обичта и уваже­нието на хората. Те идват заради нас, а не да гледат съперни­ка, както е сега. В момента някои стадио­ни в провинцията се понапълват само при гостуване на грандо­вете, но това е зара­ди Левски и ЦСКА.

И все пак защо не станахте шам­пиони?

Възможно ли е този Нефтохимик да надмине онзи славен отбор?

Вашият тран­сфер в ЦСКА пре­дизвика първия се­риозен скандал по оста Бургас - Со­фия. Защо се стиг­на до подобна дра­ма?

- Много беше неп­риятно. Най-вече ме болеше за ЦСКА, но нямаше какво да направя - това бяха отношения между клубовете. И до днес не знам дали Порточанов има пръст в тази история. Най-ощетени бяхме ЦСКА и самият аз. Имах тригодишен договор, а останах на "Армията" само 6 месеца.

Източник: "Меридиан мач"