A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Една от легендите на Нефтохимик - вратарят Йордан Господинов, разказа за най-хубавите си спомени от славните времена на клуба, за трудностите и успехите в кариерата си. Той е роден на 15 юни 1978 г., в Сливен. Професионалната му кариера започва през 1997 г. в отбора на "шейховете", където играе до 2004 г. През следващите три години е страж на Литекс, а от 2007 до 2010 г. е в отбора на Славия. Преминава през отборите на Каварна, Конкордия (Румъния), и Локомотив Пловдив, където играе от 2012 г. до лятото на 2015 г. Завръща се в Нефтохимик през юни 2015 г.

Вижте какво сподели за клубния сайт:

От колко годишен тренираш и как се насочи към футбола и към вратарството?

Как се случи влизането ти в отбора?

Ти си част от най-успешния период на отбора. Какви са най-ярките ти спомени от това време?

Има ли мач, който няма да забравиш?

Какъв беше колективът тогава?

В кой период от кариерата ти си се чувствал най-добре?

А кога си изпитвал най-големи трудности?

Как дойде предложението да се върнеш в Нефтохимик и защо го предпочете пред останалите отбори, от които си имал предложения?

Какво мислиш за сегашната ситуация в клуба?

Правиш ли планове за следващия сезон?

Какви са очакванията ти за следващата среща с отбора на Банско?

Ще те върна, през лятото на 2013 г. когато играеш за Локомотив Пловдив. Тогава феновете на отбора направиха един голям жест за теб - подариха ти зелена фланелка с надпис "Завинаги един от нас". Какво си спомняш от тогава?
- Невероятен спомен ми е това нещо. Гостувахме с Локомотив Пловдив на Лазур, на Нефтохимик. Невероятен спомен ми е този подарък, който ми направиха феновете. И това, че почти през цялото време на мача, скандираха името на футболисти от Локомотив Пловдив, включително моето име. Никога няма да го забравя. Искам да ги помоля да не спират да вярват в нас и да идват да ни подкрепят. В последните мачове има отлив на фенове, а аз мисля, че отборът върви и започна да трупа точки. Надявам се да ги върнем. Винаги домакинските мачове на Нефтохимик са се асоциирали с пълен стадион, с мексиканска вълна. Много ще се радвам ако сегашният Нефтохимик върне тази публика, която имаше Нефтохимик от преди 15 години.