В тима на албанците играят двама изключителни футболисти, които са и национали. Става въпрос за Сюлейман Демолари и Руди Вата. Вторият преминава през френските Льо Ман и Тур, а в продължение на три години - от 1993 до 1996, играе за Селтик. Когато футболистите на Динамо отсядат в хотел „България" в Бургас, са направо шашнати от лукса, съотнесен с албанската реалност. А след това, когато са заведени и в курорта Слънчев бряг, окончателно им е взет акълът.

Въпреки това се държат добре по време на самия мач, който губят с 1:3. На реванша обаче успяват да вземат по убедителен начин своето, като печелят с 4:0. Ето какво разказва тогавашният старши треньор на бургазлии Иван Вутов:
"Това от което се страхувах, се случи. Моите футболисти тогава подходиха доста пренебрежително към двете срещи. В първия кръг от шампионата бяхме победили Локо (Сф) с 1:0 с гол на Владо Стоянов в 90-ата минута.

След това дойде мачът с Динамо. След като поведохме с 2:0, Демолари успя да намали. После докарахме резултата до 3:1 и търсехме още голове, защото знаехме какво ще е в Тирана. Ние обаче поддържахме отлична форма. На 20 август в София гостувахме във втория кръг от първенството на Левски на стадиона в квартал „Герена". Играхме отлично и ги бихме за втори пореден път след триумфа на полуфинала за Купата на България. В 22-ата минута Александров откри, а в 29-ата минута Чилибонов покачи на 2:0. Крайния резултат фиксира Преслав Гетов в 67-ата минута, като намали на 1:2. След това дойде голямата неприятност.

Веднага след успеха над Левски в София на една тренировка в Бургас след силен шут топката удари лошо в главата Любо Шейтанов. Той получи комоцио и не игра в следващия мач, но за срещата реванш с Динамо на 30 август бе в състава. Преди да тръгнем за Тирана, бяхме се погрижили да се ушият костюми на играчите. Но вместо да ги облекат, на летището дойдоха по къси панталонки и ми реагираха „А бе какво ще се обличаме за тия ливади. Ще идем и ще ги бием".

Бяхме ги подценили. Върхът на неприятностите обаче дойде непосредствено преди мача. Правя аз разбор в съблекалнята. Всичко изглежда наред. И миг след това Шейтанов ляга на кушетката и отказва да играе под претекст, че му е лошо и му се вие свят. Цялата защита бе като отсечена. На всичко отгоре резервният ни вратар Костенски бе с гипсирана ръка. Наложи се да пуснем третия вратар Николай Николов. Момчето беше пазило по „В" групите и нямаше опит. Глътна си граматиката. Издържахме само едно полувреме.

След втората част ни вкараха четири бързи гола и отпаднахме."За тази среща се сеща и сегашният помощник-треньор на Черноморец Диян Петков. "Помня, че, като слязохме на летището в Тирана, автобусът, който ни превози до хотела, спира осем пъти. Пътят беше толкова тесен, че трябваше автобусът ни да чака, докато се разминава с камиони. А там трябваше да ходим по пет-шест души по улиците. Предупредиха ни, че албанските милиционери, като видят по двама души да се разхождат, си мислят, че са потенциални атентатори", спомня си Диди Пелето.

Златко Янков, който година по-късно - през 1990-а, дебютира за националния тим, си спомня албанската публика: "Беше невъобразим шум. Не можехме да се чуем. Това бе допълнителен стимул за динамовци", казва Фара. От този двубой остава да виси във въздуха един въпрос. На него се опитва да отговори Симеон Чилибонов. "Случаят с Шейтанов стана емблематичен. Една от причините да си мислим защо не игра е заради незатихналата болка от комоциото. Но другата е, че предната вечер, когато ядохме лоша храна, той като че ли се натрови. Тази загадка си остана във времето..."

Победителят от мача между Черноморец и Динамо(Тирана) трябваше да се срещне с Динамо (Букурещ), чиито треньор тогава е Мирча Луческу. В първия мач албанците побеждават с 1:0, но във втората среща румънското Динамо ги елиминира след победа с 2:0. След този двубой тимът от северната ни съседка харесва Сюлейман Демолари и го купува. Албанецът играе там три години.

Източник: Топспорт