Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Стоян Колев е един от най-силните вратари на България в последните години. Шампион с ЦСКА през 2003 г. и национал.

- Наистина ли само на 33 години ще спрете с футбола? Това е златна възраст за вратар.

- Нали трябваше да преминете в ЦСКА?

"Оцелул" продаде всички звезди без мен и Живко Желев, останахме в компанията на юноши. Е, как да печелим мачове? Може да звучи нескромно, но благодарение на мен и Живко взехме много точки. Само че пари не плащаха. Затова няколко пъти предупредихме ръководството - имаме оферти да напуснем. Глас в пустиня.

Не ми беше приятно, че трябваше да се обърна към ФИФА, но нямах избор. По същото време и интересът от ЦСКА се засили. В последния момент обаче изведнъж всичко замлъкна. Имах една среща с Любослав Пенев, но след нея не се случи нищо. Няма проблем - така са решили.

За мен ЦСКА винаги ще бъде любим, винаги ще помня шампионската титла, феновете... През 2002 г. не се знаеше какво ще става с мен, бях трети вратар и Стойчо Младенов ми каза: "Излизаш и пазиш. Ти си човекът!" Сега пътищата ни с ЦСКА явно се разминават, но добрите ми чувства остават.

- Имате ли други оферти?

- Откакто Станимир Стоилов е селекционер на националите, не сте получавали покана.

Със Стоилов имах само един контакт, когато искаше да отида в "Левски". Трудно беше, все пак сърцето ми е червено. Но не мисля, че съм оставил лоши впечатления. Знам, че когато съм играл за националния отбор, никога не съм се изложил. Няма да забравя как бихме Мексико с 3:0 в Щатите. Имах чувството, че съм като многоръкия Шива.

Така бе и като играхме с ЦСКА срещу "Блекбърн" в Англия. Станах като състезател на висок скок, но всичко хванах. За вратаря е много важно да има късмет, защото остане ли нападателят сам срещу теб, играта е като на котка и мишка. Ние сме малките и когато спасим, ставаме герои.

- И все пак сега накъде?

- Ще станете ли треньор?

Източник: в. "Труд"