A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

В края на декември Христо Порточанов по традиция е особено активен. Не защото предстоящата 2013-а е конгресна година за българския футбол. А защото на бившия шеф на "Нефтохимик" и член на Изпълкома на БФС се събират три празника за три дни - Коледа, имен ден, рожден ден. На полувремето между приятните мигове със семейството и приятелите Порточанов говори за "Труд" в навечерието на 59-ия си рожден ден днес.

- Какво трябва да се направи?

- Надявам се, че колегите ще се събудят. Държавата и футболът са в безпаричие, но това не значи, че трябва да се вършат своеволия. И не знам защо всички чакат помощ от властта! Държавата трябва да направи едно нещо да въведе правила, които да се спазват. В това число и данъчни облекчения за финансиране в спорта. Нека всеки да се съобразява с ресурсите, с които разполага и да се простира според чергата си.

- От старата кохорта футболни босове останаха само Николай Гигов, Венцеслав Стефанов и Гриша Ганчев.

- Да, това са тримата мохикани. И добре, че се държат! Прави им чест. Защото, ако те се оттеглят, няма да ги има клубовете, които издържат. Бъдете сигурни!

- И вие сте разменяли по-остри топки с тях.

- Нашите закачки винаги са били на принципна основа, а с Николай не съм имал никога такива. Аз запазих добрите отношения с 99 процента от хората, с които съм имал контакти. Някои от тях отдавна не са във футбола, други още стоят в играта, но с всички се чуваме редовно.

- Как ще коментирате появата на нови магнати?

- Радостно е, че хора с възможности се заемат с финансиране на клубове. В Разград например футболът беше изчезнал. Сега там освен отбор, се изгражда и база, защото тя може да храни клуба след време. Ние в "Нефтохимик" бяхме новаторите и първи го направихме. Ще е жалко, ако са верни информациите, които чувам, че "Лудогорец" печели нечестно. Иска ми се да вярвам, че не е така.

- Как виждате ролята на министър-председателя в спортния и по-специално във футболния живот с осигуряването на спонсори?

- Вижте, той е спортист. Материята не му е чужда и е разбираемо да стои близо до нея. Като премиер в ръцете му е съсредоточена голяма власт. Нормално е да съдейства на различни компании и хора да помагат на футбола. Не виждам за какво го укоряват. Той има други кусури, за които да бъде укоряван, но кой няма?

- Още ли държите на мнението, че мястото на Христо Стоичков не е на треньорската скамейка?

- Аблсолютно. Навремето той беше подведен да стане треньор и много добре го е осъзнал, скоро си говорихме по този въпрос. Той трябваше да стане шеф на футболния съюз и вече щеше да е член на МОК. Единствено него щяха да пуснат в тази организация, защото е иконата на българския спорт. И това ни го каза веднъж дори самият Хуан Антонио Самаранч.

- Мислите ли, че Стоичков ще бъде кандидат за президент на бъдещия конгрес на БФС?

- Кандидат ще има. И то много сериозен, ако не е Стоичков.

- След като се оттеглихте от футбола, променихте ли си мнението за Иван Славков, с когото имахте различия.

- Батето беше велика личност. Направил е изключително много за българския спорт и популяризирането на България. Различията и споровете ни са били принципни. Не са били кой за това е по-велик. Батето е най-великият. За това спор няма. И беше голяма фигура в световния спорт. Споделяли са ми го някои членове на МОК, с които той ме запозна.

- Смятате ли, че му скроиха умишлено капан, за да го извадят от МОК?

- Да. Това беше абсолютна постановка. Когато заминаваше за сесията в Сингапур, където го изключиха, той сподели, че няма да му стигнат между 4 и 7 гласа, за да остане. Позна. Можеше поименно да ми каже кои са били тези хора. Той стана жертва на характера си. Не спестяваше истината на никого, казваше я иронично, а от това боли. Независимо за кого става въпрос.

- Познавахте ли Тодор Живков?

- Виждали сме се много пъти, но сме имали един-единствен път по-сериозен контакт - в Приморско. Там имаше спартакиада "Мама, татко и аз" и бяхме с Николай Добрев, който в партията отговаряше за кадрите и за спорта... Иначе с хора от семейството на Живков се виждах често. Познавам се добре и с всички президенти на България с изключение на последния, който се надявам да бъде също така успешен както Георги Първанов. Така премина животът ми, че сепознавам с всички водещи политици в страната. С мнозина от тях съм в чудесни отношения. Един ден, ако седна да пиша спомени, ще се получи крайно интересна книга.

- Минавахте за строг началник, но сигурно сте имали и любимци.

- Строг, но справедлив. Така казват. В "Нефтохимик" се шегуваха, че Данчо Господинов и Стойко Сакалиев са ми като синове, а тях съм ги глобявал най-много.

- С какво се занимавате днес?

- Оглавявам три компании. Не се оплаквам, не скучая, а и не ме оставят на мира. Звънят ми непрекъснато колеги, искат помощ, съдействие.

- Мислите ли да се връщате във футбола?

- Не, категорично. Нека се успокоят хората, които се страхуват от това. Плановете ми са други.